monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
13.03.2013 г., 22:20 ч.

Умора 

  Поезия » Друга
699 0 1

Във дядовата къща се шири тъмнина.

Пропукват се гредите от умора.

Една невидима, прозрачна светлина

огрява там любимите ми хора.

 

И ябълките стари, провесили самотни клони,

застинали са, като безжизнени творения по двора.

Напират в мен сълзи. Душата страда.

Защо не съхранихме родовата памет?

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??