monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
Mar 13, 2013, 10:20 PM

Умора 

  Poetry » Other
698 0 1

Във дядовата къща се шири тъмнина.

Пропукват се гредите от умора.

Една невидима, прозрачна светлина

огрява там любимите ми хора.

 

И ябълките стари, провесили самотни клони,

застинали са, като безжизнени творения по двора.

Напират в мен сълзи. Душата страда.

Защо не съхранихме родовата памет?

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??