DaniBo (Йордан Ботев)
77 58
21 dic 2013, 20:50

Умора 

  Poesía
389 0 1
Две късни сенки се промъкват
невидимо под моите очи.
И шумовете бавно млъкват
под електрикови лъчи.

Мъглата, сиво-зеленява,
потъва в гърдите ми.
Аз чувствам как се уморявам...
и как измъчено вали.

В погледа не свети пламък,
удавен е от душен дим.
Дори и мисли не минават,
в ума се шири бял килим.

И прекалено е студено,
дори снегът се е покрил.
А ударите на сърцето -
критично ниско съм свалил...

Замръзнал в ледена усмивка,
привидно съм на себе си...
Две сенки ведро си говорят,
ей там - под моите очи...

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • напиши ми нещо ....на онази непозната ..... тя иска да да бъде възпята....напиши ми нещо чисто свято....
Propuestas
: ??:??