DaniBo (Йордан Ботев)
77 58
21.12.2013 г., 20:50 ч.

Умора 

  Поезия
427 0 1
Две късни сенки се промъкват
невидимо под моите очи.
И шумовете бавно млъкват
под електрикови лъчи.

Мъглата, сиво-зеленява,
потъва в гърдите ми.
Аз чувствам как се уморявам...
и как измъчено вали.

В погледа не свети пламък,
удавен е от душен дим.
Дори и мисли не минават,
в ума се шири бял килим.

И прекалено е студено,
дори снегът се е покрил.
А ударите на сърцето -
критично ниско съм свалил...

Замръзнал в ледена усмивка,
привидно съм на себе си...
Две сенки ведро си говорят,
ей там - под моите очи...

© Йордан Ботев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • напиши ми нещо ....на онази непозната ..... тя иска да да бъде възпята....напиши ми нещо чисто свято....
Предложения
: ??:??