Умора
572
0
1
Две късни сенки се промъкват
невидимо под моите очи.
И шумовете бавно млъкват
под електрикови лъчи.
Мъглата, сиво-зеленява,
потъва в гърдите ми.
Аз чувствам как се уморявам...
и как измъчено вали.
В погледа не свети пламък,
удавен е от душен дим.
Дори и мисли не минават,
в ума се шири бял килим.
И прекалено е студено,
дори снегът се е покрил.
А ударите на сърцето -
критично ниско съм свалил...
Замръзнал в ледена усмивка,
привидно съм на себе си...
Две сенки ведро си говорят,
ей там - под моите очи...
невидимо под моите очи.
И шумовете бавно млъкват
под електрикови лъчи.
Мъглата, сиво-зеленява,
потъва в гърдите ми.
Аз чувствам как се уморявам...
и как измъчено вали.
В погледа не свети пламък,
удавен е от душен дим.
Дори и мисли не минават,
в ума се шири бял килим.
И прекалено е студено,
дори снегът се е покрил.
А ударите на сърцето -
критично ниско съм свалил...
Замръзнал в ледена усмивка,
привидно съм на себе си...
Две сенки ведро си говорят,
ей там - под моите очи...
© Йордан Ботев All rights reserved.
