Dec 21, 2013, 8:50 PM
Умора
390
0
1
Две късни сенки се промъкват
невидимо под моите очи.
И шумовете бавно млъкват
под електрикови лъчи.
Мъглата, сиво-зеленява,
потъва в гърдите ми.
Аз чувствам как се уморявам...
и как измъчено вали.
В погледа не свети пламък,
удавен е от душен дим.
Дори и мисли не минават,
в ума се шири бял килим.
И прекалено е студено,
дори снегът се е покрил.
А ударите на сърцето -
критично ниско съм свалил...
Замръзнал в ледена усмивка,
привидно съм на себе си...
Две сенки ведро си говорят,
ей там - под моите очи...
невидимо под моите очи.
И шумовете бавно млъкват
под електрикови лъчи.
Мъглата, сиво-зеленява,
потъва в гърдите ми.
Аз чувствам как се уморявам...
и как измъчено вали.
В погледа не свети пламък,
удавен е от душен дим.
Дори и мисли не минават,
в ума се шири бял килим.
И прекалено е студено,
дори снегът се е покрил.
А ударите на сърцето -
критично ниско съм свалил...
Замръзнал в ледена усмивка,
привидно съм на себе си...
Две сенки ведро си говорят,
ей там - под моите очи...
© Йордан Ботев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
напиши ми нещо ....на онази непозната ..... тя иска да да бъде възпята....напиши ми нещо чисто свято....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
