Умора

21 дек. 2013 г., 20:50

Поэзия

391 0 1

Две късни сенки се промъкват
невидимо под моите очи.
И шумовете бавно млъкват
под електрикови лъчи.

Мъглата, сиво-зеленява,
потъва в гърдите ми.
Аз чувствам как се уморявам...
и как измъчено вали.

В погледа не свети пламък,
удавен е от душен дим.
Дори и мисли не минават,
в ума се шири бял килим.

И прекалено е студено,
дори снегът се е покрил.
А ударите на сърцето -
критично ниско съм свалил...

Замръзнал в ледена усмивка,
привидно съм на себе си...
Две сенки ведро си говорят,
ей там - под моите очи...

Умора

Свързани произведения

Комментарии

Предложения