13 ago 2015, 18:32

Умора

  Poesía
1.2K 1 10

Облачното настроение притихна,

сля се с тишината,

а северните ветрове отвяха

тъгата, страха и самотата.

 

... И пепел от изгаснали любови,

предателства от дружби неродени,

мечтите ми са толкова лъжовни, 

в окови настоящето оплели.

 

Клади от лъжи и изневери

разпалват в мене старите пожари,

чувствата ми днес са овъглени,

а очите ми - отдавна пресушени.

 

Уморих се от неканените гости,

настанили се в сърцето ми без време,

не търся извинения и прошки,

а болката ми някой да отнеме.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления,Електра!Харесах много,особено финала-"не търся извинения и прошки,а болката ми някой да отнеме."
  • Благодаря, Белла!
  • Благодаря ви, Тити и Мая!
  • Браво, поздравления и от мен!
  • Толкова неща мога да ти напиша тук, но ще оспамиме цялото поле... Не че не ми е се е случвало друг път. Така де. Виж сега. И аз съм слънчев и позитивен човек, но и аз имам много болка и тъга в повечето си стихове. Това е нормално. Наскоро споделих с една приятелка, ох, така де, тогава почти не се познавахме, но ми стана толкова близка и още ми е, как ми скачат мислите само, така де, споделих че като имам проблем не говоря за него с никого. Просто сядам и пиша. Затова се получават тъжните неща. Наскоро, по-наскоро от това, за което писах, споделих с приятери, че аз съм роден да помагам не само на приятели, познати, непознате и дори на враговете си, ако има такива, слава богу засега нямам. А тази твоя и моя терапия са полезни. Но ако тези чувства са насочени към определени хора - говори с тях. За себе си - аз бих искал, но те не го желаят и аз си пиша... А сега по същество. Ти си ме заитригувала с творби, както и много други автори и за мен е удоволствие колкото може по-често да попадам на вас. А това, че творбите ти са стойностни или не - остави да преценим ние, не осъждай строго себе си, преди да си получила присъда от "съдниците си", т.е. читателите си! Приятно ми е да си общувам с теб, но май оспамих всичко!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...