13.08.2015 г., 18:32

Умора

1.2K 1 10

Облачното настроение притихна,

сля се с тишината,

а северните ветрове отвяха

тъгата, страха и самотата.

 

... И пепел от изгаснали любови,

предателства от дружби неродени,

мечтите ми са толкова лъжовни, 

в окови настоящето оплели.

 

Клади от лъжи и изневери

разпалват в мене старите пожари,

чувствата ми днес са овъглени,

а очите ми - отдавна пресушени.

 

Уморих се от неканените гости,

настанили се в сърцето ми без време,

не търся извинения и прошки,

а болката ми някой да отнеме.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Електра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления,Електра!Харесах много,особено финала-"не търся извинения и прошки,а болката ми някой да отнеме."
  • Благодаря, Белла!
  • Благодаря ви, Тити и Мая!
  • Браво, поздравления и от мен!
  • Толкова неща мога да ти напиша тук, но ще оспамиме цялото поле... Не че не ми е се е случвало друг път. Така де. Виж сега. И аз съм слънчев и позитивен човек, но и аз имам много болка и тъга в повечето си стихове. Това е нормално. Наскоро споделих с една приятелка, ох, така де, тогава почти не се познавахме, но ми стана толкова близка и още ми е, как ми скачат мислите само, така де, споделих че като имам проблем не говоря за него с никого. Просто сядам и пиша. Затова се получават тъжните неща. Наскоро, по-наскоро от това, за което писах, споделих с приятери, че аз съм роден да помагам не само на приятели, познати, непознате и дори на враговете си, ако има такива, слава богу засега нямам. А тази твоя и моя терапия са полезни. Но ако тези чувства са насочени към определени хора - говори с тях. За себе си - аз бих искал, но те не го желаят и аз си пиша... А сега по същество. Ти си ме заитригувала с творби, както и много други автори и за мен е удоволствие колкото може по-често да попадам на вас. А това, че творбите ти са стойностни или не - остави да преценим ние, не осъждай строго себе си, преди да си получила присъда от "съдниците си", т.е. читателите си! Приятно ми е да си общувам с теб, но май оспамих всичко!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...