Aug 13, 2015, 6:32 PM

Умора

  Poetry
1.2K 1 10

Облачното настроение притихна,

сля се с тишината,

а северните ветрове отвяха

тъгата, страха и самотата.

 

... И пепел от изгаснали любови,

предателства от дружби неродени,

мечтите ми са толкова лъжовни, 

в окови настоящето оплели.

 

Клади от лъжи и изневери

разпалват в мене старите пожари,

чувствата ми днес са овъглени,

а очите ми - отдавна пресушени.

 

Уморих се от неканените гости,

настанили се в сърцето ми без време,

не търся извинения и прошки,

а болката ми някой да отнеме.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Електра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления,Електра!Харесах много,особено финала-"не търся извинения и прошки,а болката ми някой да отнеме."
  • Благодаря, Белла!
  • Благодаря ви, Тити и Мая!
  • Браво, поздравления и от мен!
  • Толкова неща мога да ти напиша тук, но ще оспамиме цялото поле... Не че не ми е се е случвало друг път. Така де. Виж сега. И аз съм слънчев и позитивен човек, но и аз имам много болка и тъга в повечето си стихове. Това е нормално. Наскоро споделих с една приятелка, ох, така де, тогава почти не се познавахме, но ми стана толкова близка и още ми е, как ми скачат мислите само, така де, споделих че като имам проблем не говоря за него с никого. Просто сядам и пиша. Затова се получават тъжните неща. Наскоро, по-наскоро от това, за което писах, споделих с приятери, че аз съм роден да помагам не само на приятели, познати, непознате и дори на враговете си, ако има такива, слава богу засега нямам. А тази твоя и моя терапия са полезни. Но ако тези чувства са насочени към определени хора - говори с тях. За себе си - аз бих искал, но те не го желаят и аз си пиша... А сега по същество. Ти си ме заитригувала с творби, както и много други автори и за мен е удоволствие колкото може по-често да попадам на вас. А това, че творбите ти са стойностни или не - остави да преценим ние, не осъждай строго себе си, преди да си получила присъда от "съдниците си", т.е. читателите си! Приятно ми е да си общувам с теб, но май оспамих всичко!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...