Aug 13, 2015, 6:32 PM

Умора

  Poetry
1.2K 1 10

Облачното настроение притихна,

сля се с тишината,

а северните ветрове отвяха

тъгата, страха и самотата.

 

... И пепел от изгаснали любови,

предателства от дружби неродени,

мечтите ми са толкова лъжовни, 

в окови настоящето оплели.

 

Клади от лъжи и изневери

разпалват в мене старите пожари,

чувствата ми днес са овъглени,

а очите ми - отдавна пресушени.

 

Уморих се от неканените гости,

настанили се в сърцето ми без време,

не търся извинения и прошки,

а болката ми някой да отнеме.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Електра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления,Електра!Харесах много,особено финала-"не търся извинения и прошки,а болката ми някой да отнеме."
  • Благодаря, Белла!
  • Благодаря ви, Тити и Мая!
  • Браво, поздравления и от мен!
  • Толкова неща мога да ти напиша тук, но ще оспамиме цялото поле... Не че не ми е се е случвало друг път. Така де. Виж сега. И аз съм слънчев и позитивен човек, но и аз имам много болка и тъга в повечето си стихове. Това е нормално. Наскоро споделих с една приятелка, ох, така де, тогава почти не се познавахме, но ми стана толкова близка и още ми е, как ми скачат мислите само, така де, споделих че като имам проблем не говоря за него с никого. Просто сядам и пиша. Затова се получават тъжните неща. Наскоро, по-наскоро от това, за което писах, споделих с приятери, че аз съм роден да помагам не само на приятели, познати, непознате и дори на враговете си, ако има такива, слава богу засега нямам. А тази твоя и моя терапия са полезни. Но ако тези чувства са насочени към определени хора - говори с тях. За себе си - аз бих искал, но те не го желаят и аз си пиша... А сега по същество. Ти си ме заитригувала с творби, както и много други автори и за мен е удоволствие колкото може по-често да попадам на вас. А това, че творбите ти са стойностни или не - остави да преценим ние, не осъждай строго себе си, преди да си получила присъда от "съдниците си", т.е. читателите си! Приятно ми е да си общувам с теб, но май оспамих всичко!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...