19 ene 2022, 6:51

Умора

  Poesía
749 1 0

Уморих се от несбъднати надежди
и от хорския прозрачен фалш,
и от пътищата, дето ме отвеждат
все напред по пътя ми назад.

Уморих се от безкрайната тревога
и от алчния претъпкан свят.
Уморих се да съм силна по неволя
и да бдя, докато всички спят.

И ми писна от всичката злоба,
която кипи на човека в кръвта.
Трябва да дишам, но вече не мога!
Дойде ми до гуша от реалността!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...