Уморих се от несбъднати надежди
и от хорския прозрачен фалш,
и от пътищата, дето ме отвеждат
все напред по пътя ми назад.
Уморих се от безкрайната тревога
и от алчния претъпкан свят.
Уморих се да съм силна по неволя
и да бдя, докато всички спят.
И ми писна от всичката злоба,
която кипи на човека в кръвта.
Трябва да дишам, но вече не мога!
Дойде ми до гуша от реалността!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up