Уморих се от несбъднати надежди
и от хорския прозрачен фалш,
и от пътищата, дето ме отвеждат
все напред по пътя ми назад.
Уморих се от безкрайната тревога
и от алчния претъпкан свят.
Уморих се да съм силна по неволя
и да бдя, докато всички спят.
И ми писна от всичката злоба,
която кипи на човека в кръвта.
Трябва да дишам, но вече не мога!
Дойде ми до гуша от реалността!
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
