Уморих се от несбъднати надежди
и от хорския прозрачен фалш,
и от пътищата, дето ме отвеждат
все напред по пътя ми назад.
Уморих се от безкрайната тревога
и от алчния претъпкан свят.
Уморих се да съм силна по неволя
и да бдя, докато всички спят.
И ми писна от всичката злоба,
която кипи на човека в кръвта.
Трябва да дишам, но вече не мога!
Дойде ми до гуша от реалността!
© Бисерка Тодорова Все права защищены