Навел глава, Допива... Допива свойта старост. Допива я във парещия ден, Допива в празнотата. А във очите му Ако погледнеш, Ще видиш своя днешен сън, Ще видиш проснатото щастие И малките усмивки там. Ще чуеш своя странен ден, Ще чуеш своя глас далече, И бурите ще чуеш свои, И същите юмруци ще усетиш, Ако погледнеш във очите стари... Навел глава, Допиваш. Допиваш свойта тъжна младост, Допиваш в парещия ден несбъднатите празнични желания. Умората, Да, старата змия, Препичащата се на речни камъни... Умората е тук. Умората над всички...
"Ще видиш своя днешен сън,
Ще видиш проснатото щастие
И малките усмивки там. "
Ти си прав да пишеш това,което знаеш!
Това което разбираш!
Поздрав Хенри!
И мен умората надвива.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Умората над всички...
Чудесна поезия!