Умората
Навел глава,
Допива...
Допива свойта старост.
Допива я във парещия ден,
Допива в празнотата.
А във очите му
Ако погледнеш,
Ще видиш своя днешен сън,
Ще видиш проснатото щастие
И малките усмивки там.
Ще чуеш своя странен ден,
Ще чуеш своя глас далече,
И бурите ще чуеш свои,
И същите юмруци ще усетиш,
Ако погледнеш във очите стари...
Навел глава,
Допиваш.
Допиваш свойта тъжна младост,
Допиваш в парещия ден
несбъднатите празнични желания.
Умората,
Да, старата змия,
Препичащата се на речни камъни...
Умората е тук.
Умората над всички...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
