24 июн. 2006 г., 22:02

Умората 

  Поэзия
819 0 7

Навел глава,
Допива...
Допива свойта старост.
Допива я във парещия ден,
Допива в празнотата.
А във очите му
Ако погледнеш,
Ще видиш своя днешен сън,
Ще видиш проснатото щастие
И малките усмивки там.
Ще чуеш своя странен ден,
Ще чуеш своя глас далече,
И бурите ще чуеш свои,
И същите юмруци ще усетиш,
Ако погледнеш във очите стари...
Навел глава,
Допиваш.
Допиваш свойта тъжна младост,
Допиваш в парещия ден
несбъднатите празнични желания.
Умората,
Да, старата змия,
Препичащата се на речни камъни...
Умората е тук.
Умората над всички...

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Умората е тук.
    Умората над всички...
    Чудесна поезия!
  • Великолепно Хенри!
    Поздрав и хубав ден
  • Умората...умората...
    Не се уморих,да те чета!
    Заслужено!!!Поздравления!
  • поздравления за стиха!
  • да..
    хенри, хенри..
    умората над всички, старата змия..
    благодаря за този стих!
  • Хареса ми,поздрави!Наистина впечатляващо!
  • "Ще видиш своя днешен сън,
    Ще видиш проснатото щастие
    И малките усмивки там. "
    Ти си прав да пишеш това,което знаеш!
    Това което разбираш!
    Поздрав Хенри!
    И мен умората надвива.
Предложения
: ??:??