Умората

20 oct 2009, 12:49

Poesía » Otra

727 0 3

Повяхнала от вчерашния дъжд,

но сгушена на стареца в ръцете,

си спомня мъчно - как веднъж

убиецът бе стоплил си сърцето.

Умората я мъчеше от скоро.

След залеза на хълмовите клони.

Щом всичките онези много строго

завиждаха уплашени, зад склона.

Щом чашата от кръв прелее,

показвайки последните си ласки.

И продължи, за да живее

поредното сърце, и тебе да задраска.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.