Умората

20.10.2009 г., 12:49 ч.

Поезия » Друга

795 0 3

Повяхнала от вчерашния дъжд,

но сгушена на стареца в ръцете,

си спомня мъчно - как веднъж

убиецът бе стоплил си сърцето.

Умората я мъчеше от скоро.

След залеза на хълмовите клони.

Щом всичките онези много строго

завиждаха уплашени, зад склона.

Щом чашата от кръв прелее,

показвайки последните си ласки.

И продължи, за да живее

поредното сърце, и тебе да задраска.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.