16 jul 2007, 13:59

Уморена от себе си

  Poesía
622 0 1
 

Изстинал зов, безпътно отекващ

в смачкан лист с неизписани думи.

Замряло мълчание в косите простенва,

от неизвървени любови, от изгубени друми...

 


Нечакащо тръпна в безконечно желание.

Отминават ме спомени, хиляди мисли...

Заспивам в своето нелепо стенание,

отречена навеки, с изстинали жили...

 


В лунно сияние погребвам мечтите...

Смисъл да търся, едва ли успявам.

Бягам към хиляди, нетърсени мисли...

И отново към сянката си ръката протягам...

 


И вечно търсеща себе си, губя,

уморена от грешни любови...

И отново от реален кошмар душата си будя,

пишейки наново своята история...

 


И уморено прегърнала своята сянка,

като уплашено, малко дете,

прибирам се в самотната стая,

за кратък оглед на раняваното от себичност сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...