16 jul 2007, 13:59

Уморена от себе си

  Poesía
621 0 1
 

Изстинал зов, безпътно отекващ

в смачкан лист с неизписани думи.

Замряло мълчание в косите простенва,

от неизвървени любови, от изгубени друми...

 


Нечакащо тръпна в безконечно желание.

Отминават ме спомени, хиляди мисли...

Заспивам в своето нелепо стенание,

отречена навеки, с изстинали жили...

 


В лунно сияние погребвам мечтите...

Смисъл да търся, едва ли успявам.

Бягам към хиляди, нетърсени мисли...

И отново към сянката си ръката протягам...

 


И вечно търсеща себе си, губя,

уморена от грешни любови...

И отново от реален кошмар душата си будя,

пишейки наново своята история...

 


И уморено прегърнала своята сянка,

като уплашено, малко дете,

прибирам се в самотната стая,

за кратък оглед на раняваното от себичност сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...