Jul 16, 2007, 1:59 PM

Уморена от себе си

  Poetry
618 0 1
 

Изстинал зов, безпътно отекващ

в смачкан лист с неизписани думи.

Замряло мълчание в косите простенва,

от неизвървени любови, от изгубени друми...

 


Нечакащо тръпна в безконечно желание.

Отминават ме спомени, хиляди мисли...

Заспивам в своето нелепо стенание,

отречена навеки, с изстинали жили...

 


В лунно сияние погребвам мечтите...

Смисъл да търся, едва ли успявам.

Бягам към хиляди, нетърсени мисли...

И отново към сянката си ръката протягам...

 


И вечно търсеща себе си, губя,

уморена от грешни любови...

И отново от реален кошмар душата си будя,

пишейки наново своята история...

 


И уморено прегърнала своята сянка,

като уплашено, малко дете,

прибирам се в самотната стая,

за кратък оглед на раняваното от себичност сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...