Jul 16, 2007, 1:59 PM

Уморена от себе си 

  Poetry
531 0 1
Изстинал зов, безпътно отекващ
в смачкан лист с неизписани думи.
Замряло мълчание в косите простенва,
от неизвървени любови, от изгубени друми...
Нечакащо тръпна в безконечно желание.
Отминават ме спомени, хиляди мисли...
Заспивам в своето нелепо стенание,
отречена навеки, с изстинали жили...
В лунно сияние погребвам мечтите...
Смисъл да търся, едва ли успявам.
Бягам към хиляди, нетърсени мисли...
И отново към сянката си ръката протягам... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Random works
: ??:??