23 feb 2008, 15:16

Уморена сълза

889 0 16
 

Ненадейна до искреност,

уморена сълза ме намери -

на ятата във писъка

ранен залез от хлад потрепери.

 

Невъзможна по смисъл,

(предсказание за недоверие)

с чужди думи преписвана

и претоплена - обич от вчера.

 

Може би те измислих,

нарисувах криле в отражение,

мой живот "до поискване".

... не успях да намеря спасение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Данче!!! Отново съм пленена от стиха ти... каква образност само и какво въздействие! Поздравления!!!
  • Поздравления!
  • "Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    мой живот "до поискване".

    ... не успях да намеря спасение..."
    Твоите криле са истински, само трябва да ги разпериш, да задишат небето и да литнат!
    Обичам теб, и поезията ти, защото е много истинска, усещаща се!
    Прегръдка Данче!


  • Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    Хубаво е.
  • Ненадейна до искреност,

    уморена сълза ме намери -

    на ятата във писъка

    ранен залез от хлад потрепери.



    Невъзможна по смисъл,

    (предсказание за недоверие)

    с чужди думи преписвана

    и претоплена - обич от вчера.



    Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    мой живот "до поискване".

    ... не успях да намеря спасение...
    Образна е поезията ти, изчистена от прекалености, всичое точно на мястото си!
    Прекрасен стих,Данче!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...