23 февр. 2008 г., 15:16

Уморена сълза

887 0 16
 

Ненадейна до искреност,

уморена сълза ме намери -

на ятата във писъка

ранен залез от хлад потрепери.

 

Невъзможна по смисъл,

(предсказание за недоверие)

с чужди думи преписвана

и претоплена - обич от вчера.

 

Може би те измислих,

нарисувах криле в отражение,

мой живот "до поискване".

... не успях да намеря спасение...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Данче!!! Отново съм пленена от стиха ти... каква образност само и какво въздействие! Поздравления!!!
  • Поздравления!
  • "Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    мой живот "до поискване".

    ... не успях да намеря спасение..."
    Твоите криле са истински, само трябва да ги разпериш, да задишат небето и да литнат!
    Обичам теб, и поезията ти, защото е много истинска, усещаща се!
    Прегръдка Данче!


  • Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    Хубаво е.
  • Ненадейна до искреност,

    уморена сълза ме намери -

    на ятата във писъка

    ранен залез от хлад потрепери.



    Невъзможна по смисъл,

    (предсказание за недоверие)

    с чужди думи преписвана

    и претоплена - обич от вчера.



    Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    мой живот "до поискване".

    ... не успях да намеря спасение...
    Образна е поезията ти, изчистена от прекалености, всичое точно на мястото си!
    Прекрасен стих,Данче!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...