23.02.2008 г., 15:16

Уморена сълза

881 0 16
 

Ненадейна до искреност,

уморена сълза ме намери -

на ятата във писъка

ранен залез от хлад потрепери.

 

Невъзможна по смисъл,

(предсказание за недоверие)

с чужди думи преписвана

и претоплена - обич от вчера.

 

Може би те измислих,

нарисувах криле в отражение,

мой живот "до поискване".

... не успях да намеря спасение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Данче!!! Отново съм пленена от стиха ти... каква образност само и какво въздействие! Поздравления!!!
  • Поздравления!
  • "Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    мой живот "до поискване".

    ... не успях да намеря спасение..."
    Твоите криле са истински, само трябва да ги разпериш, да задишат небето и да литнат!
    Обичам теб, и поезията ти, защото е много истинска, усещаща се!
    Прегръдка Данче!


  • Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    Хубаво е.
  • Ненадейна до искреност,

    уморена сълза ме намери -

    на ятата във писъка

    ранен залез от хлад потрепери.



    Невъзможна по смисъл,

    (предсказание за недоверие)

    с чужди думи преписвана

    и претоплена - обич от вчера.



    Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    мой живот "до поискване".

    ... не успях да намеря спасение...
    Образна е поезията ти, изчистена от прекалености, всичое точно на мястото си!
    Прекрасен стих,Данче!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...