23.02.2008 г., 15:16

Уморена сълза

878 0 16
 

Ненадейна до искреност,

уморена сълза ме намери -

на ятата във писъка

ранен залез от хлад потрепери.

 

Невъзможна по смисъл,

(предсказание за недоверие)

с чужди думи преписвана

и претоплена - обич от вчера.

 

Може би те измислих,

нарисувах криле в отражение,

мой живот "до поискване".

... не успях да намеря спасение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Данче!!! Отново съм пленена от стиха ти... каква образност само и какво въздействие! Поздравления!!!
  • Поздравления!
  • "Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    мой живот "до поискване".

    ... не успях да намеря спасение..."
    Твоите криле са истински, само трябва да ги разпериш, да задишат небето и да литнат!
    Обичам теб, и поезията ти, защото е много истинска, усещаща се!
    Прегръдка Данче!


  • Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    Хубаво е.
  • Ненадейна до искреност,

    уморена сълза ме намери -

    на ятата във писъка

    ранен залез от хлад потрепери.



    Невъзможна по смисъл,

    (предсказание за недоверие)

    с чужди думи преписвана

    и претоплена - обич от вчера.



    Може би те измислих,

    нарисувах криле в отражение,

    мой живот "до поискване".

    ... не успях да намеря спасение...
    Образна е поезията ти, изчистена от прекалености, всичое точно на мястото си!
    Прекрасен стих,Данче!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...