17 abr 2007, 8:44

Уморени

Poesía

683 0 4

Уморени сме понякога от себе си -
от старания, премисляния, такт.
Върху плещи закрепили сме небето си...

а тежи ни, ще ни смачка чак!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

дакота (Дакота)

в нас е вината да сме тъжни...не можем сами на себе си да простим, а какво ли остава да проявим великодушие и да се Усмихнем!
животът е един...и не чака дълго.
стихът ти е много смислен!
Поздрав!

2007-04-17T22:02:30+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Много хубаво.

2007-04-17T21:47:54+03:00
Шопче (Шопландия Софийска)

И няма как да избягаме...
Прекрасно е Кате.

2007-04-17T13:41:32+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Нека повдигнем това небе и се усмихнем на слънцето!
Браво Катя,стихът ти е супер!

2007-04-17T09:46:10+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0