17 abr 2007, 8:44

Уморени

Poesía

688 0 4

Уморени сме понякога от себе си -
от старания, премисляния, такт.
Върху плещи закрепили сме небето си...

а тежи ни, ще ни смачка чак!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

дакота (Дакота)

в нас е вината да сме тъжни...не можем сами на себе си да простим, а какво ли остава да проявим великодушие и да се Усмихнем!
животът е един...и не чака дълго.
стихът ти е много смислен!
Поздрав!

2007-04-17T22:02:30+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Много хубаво.

2007-04-17T21:47:54+03:00
Шопче (Шопландия Софийска)

И няма как да избягаме...
Прекрасно е Кате.

2007-04-17T13:41:32+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Нека повдигнем това небе и се усмихнем на слънцето!
Браво Катя,стихът ти е супер!

2007-04-17T09:46:10+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0