Apr 17, 2007, 8:44 AM

Уморени

Poetry

682 0 4

Уморени сме понякога от себе си -
от старания, премисляния, такт.
Върху плещи закрепили сме небето си...

а тежи ни, ще ни смачка чак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

дакота (Дакота)

в нас е вината да сме тъжни...не можем сами на себе си да простим, а какво ли остава да проявим великодушие и да се Усмихнем!
животът е един...и не чака дълго.
стихът ти е много смислен!
Поздрав!

2007-04-17T22:02:30+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Много хубаво.

2007-04-17T21:47:54+03:00
Шопче (Шопландия Софийска)

И няма как да избягаме...
Прекрасно е Кате.

2007-04-17T13:41:32+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Нека повдигнем това небе и се усмихнем на слънцето!
Браво Катя,стихът ти е супер!

2007-04-17T09:46:10+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0