17 апр. 2007 г., 08:44

Уморени 

  Поэзия
574 0 4
Уморени сме понякога от себе си -
от старания, премисляния, такт.
Върху плещи закрепили сме небето си...

а тежи ни, ще ни смачка чак!

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • в нас е вината да сме тъжни...не можем сами на себе си да простим, а какво ли остава да проявим великодушие и да се Усмихнем!
    животът е един...и не чака дълго.
    стихът ти е много смислен!
    Поздрав!
  • Много хубаво.
  • И няма как да избягаме...
    Прекрасно е Кате.
  • Нека повдигнем това небе и се усмихнем на слънцето!
    Браво Катя,стихът ти е супер!
Предложения
: ??:??