17 апр. 2007 г., 08:44

Уморени

Поэзия

687 0 4

Уморени сме понякога от себе си -
от старания, премисляния, такт.
Върху плещи закрепили сме небето си...

а тежи ни, ще ни смачка чак!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

дакота (Дакота)

в нас е вината да сме тъжни...не можем сами на себе си да простим, а какво ли остава да проявим великодушие и да се Усмихнем!
животът е един...и не чака дълго.
стихът ти е много смислен!
Поздрав!

2007-04-17T22:02:30+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Много хубаво.

2007-04-17T21:47:54+03:00
Шопче (Шопландия Софийска)

И няма как да избягаме...
Прекрасно е Кате.

2007-04-17T13:41:32+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Нека повдигнем това небе и се усмихнем на слънцето!
Браво Катя,стихът ти е супер!

2007-04-17T09:46:10+03:00