катеринарина (Катя) катеринарина (Катя)
2 331
17 апр. 2007 г., 08:44

Уморени

686 0 4
Уморени сме понякога от себе си -
от старания, премисляния, такт.
Върху плещи закрепили сме небето си...

а тежи ни, ще ни смачка чак!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • дакота (Дакота)
    дакота (Дакота)
    в нас е вината да сме тъжни...не можем сами на себе си да простим, а какво ли остава да проявим великодушие и да се Усмихнем!
    животът е един...и не чака дълго.
    стихът ти е много смислен!
    Поздрав!
  • eddie (Ивайло Яков)
    eddie (Ивайло Яков)
    Много хубаво.
  • Шопче (Шопландия Софийска)
    Шопче (Шопландия Софийска)
    И няма как да избягаме...
    Прекрасно е Кате.
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Нека повдигнем това небе и се усмихнем на слънцето!
    Браво Катя,стихът ти е супер!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0