Уморени, ръцете не галят

Poesía

487 0 2

Уморени ръцете не галят.

Искат, но като огън парят.

Очите, присвили зеници -

нищо не виждат - бягащи птици.

Сърцето трепти от неволи.

Не вярва на обещания голи.

Старост бавно настъпва.

Мечтите наши потъпква.

Кога отлетяха толкова много години?

Останаха спомените от младини.

Не вярваш, но като обрана градина

половината живот мина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Интересни разсъждения правиш, Василке, на тема преходността на тленното.
Мисля, че стихът ти технически би спечелил, ако вторият ред в първия куплет стане: "Искат, но като огъня парят. Поздрав!

2015-12-10T19:01:50+02:00
nezemna (Неземна)

Живота е хубав и на 20 и на 70 години, стига да знаем как да го живеем и как да съхраним детето в нас!

2015-12-10T18:24:25+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0