Уморени, ръцете не галят

10 dic 2015, 17:59

Poesía

313 0 3

Уморени ръцете не галят.

Искат, но като огън парят.

Очите, присвили зеници -

нищо не виждат - бягащи птици.

Сърцето трепти от неволи.

Не вярва на обещания голи.

Старост бавно настъпва.

Мечтите наши потъпква.

Кога отлетяха толкова много години?

Останаха спомените от младини.

Не вярваш, но като обрана градина

половината живот мина!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vladetoned (Владислав Недялков)

2015-12-11T10:17:24+02:00

Хареса ми много, поздравления, Васе!
vega666 (Младен Мисана)

2015-12-10T19:01:50+02:00

Интересни разсъждения правиш, Василке, на тема преходността на тленното.
Мисля, че стихът ти технически би спечелил, ако вторият ред в първия куплет стане: "Искат, но като огъня парят. Поздрав!
nezemna (Неземна)

2015-12-10T18:24:25+02:00

Живота е хубав и на 20 и на 70 години, стига да знаем как да го живеем и как да съхраним детето в нас!