Уморени ръцете не галят.
Искат, но като огън парят.
Очите, присвили зеници -
нищо не виждат - бягащи птици.
Сърцето трепти от неволи.
Не вярва на обещания голи.
Старост бавно настъпва.
Мечтите наши потъпква.
Кога отлетяха толкова много години?
Останаха спомените от младини.
Не вярваш, но като обрана градина
половината живот мина!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
