Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
10.12.2015 г., 17:59 ч.

Уморени, ръцете не галят 

  Поезия
311 0 3

Уморени ръцете не галят.

Искат, но като огън парят.

Очите, присвили зеници -

нищо не виждат - бягащи птици.

 

Сърцето трепти от неволи.

Не вярва на обещания голи.

Старост бавно настъпва.

Мечтите наши  потъпква.

 

Кога отлетяха толкова много години?

Останаха спомените от младини.

Не вярваш, но като обрана градина

половината живот мина!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми много, поздравления, Васе!
  • Интересни разсъждения правиш, Василке, на тема преходността на тленното.
    Мисля, че стихът ти технически би спечелил, ако вторият ред в първия куплет стане: "Искат, но като огъня парят. Поздрав!
  • Живота е хубав и на 20 и на 70 години, стига да знаем как да го живеем и как да съхраним детето в нас!
Предложения
: ??:??