Уморени, ръцете не галят
Уморени ръцете не галят.
Искат, но като огън парят.
Очите, присвили зеници -
нищо не виждат - бягащи птици.
Сърцето трепти от неволи.
Не вярва на обещания голи.
Старост бавно настъпва.
Мечтите наши потъпква.
Кога отлетяха толкова много години?
Останаха спомените от младини.
Не вярваш, но като обрана градина
половината живот мина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
