Уморено
Самарите не Си ми ги спестил,
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.
Предзимно шантав вятър ме повял,
а белите кобили друг ги яха,
сто чула на гърба ми се съдраха,
остени сто и всеки затъпял.
Не се оплаквам. Бачкам и без цел,
това да ми е болката накрая,
ала се питам трябва ли им в рая
и за какво, за бога стар осел.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
