Самарите не Си ми ги спестил,
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.
Предзимно шантав вятър ме повял,
а белите кобили друг ги яха,
сто чула на гърба ми се съдраха,
остени сто и всеки затъпял.
Не се оплаквам. Бачкам и без цел,
това да ми е болката накрая,
ала се питам трябва ли им в рая
и за какво, за бога стар осел.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
