Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
7.12.2023 г., 21:34 ч.

Уморено 

  Поезия » Друга
216 6 4

Самарите не Си ми ги спестил,
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.

 

Предзимно шантав вятър ме повял,
а белите кобили друг ги яха,
сто чула на гърба ми се съдраха,
остени сто и всеки затъпял.

 

Не се оплаквам. Бачкам и без цел,
това да ми е болката накрая,
ала се питам трябва ли им в рая
и за какво, за бога стар осел.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поезия си, Наде!!!
  • Благодаря ви! Стойчо!
  • Хареса ми,... но особенно ме впечатли '' животът пак се прави на ударен...''
  • Винаги в наше село Роза
    пасеше един осел дръглив,
    но тръгна с поезия и проза
    по пътя на живот немилостив...
    И тъкмо да прекрачи в Рая...
    Една ослица му дала знак,
    че с глас лиричен я омаял!
    И той към нея свил с мерак!😉🤣🙉🤗
Предложения
: ??:??