11 sept 2011, 11:45

Уморих се

591 0 0

Не, не искам аз повторно да те срещна,

със безчувственно сърце от лед!

Не искам аз отново да посрещна,

поглед сиво-празен и объркан мироглед!

 

Не я искам любовта, в която

само тръни да бодат,

а след нея после всичко чезне свято

и само сенките остават да болят -

с остротата на дълбоки рани,

които бавно спират да кървят,

но със спомени във белезите трайни,

оставащи завинаги да те горят!

Уморих се аз от трепети фалшиви, разни

в плиткостта на лъжливи чувства тъй заразни!

 

Не те искам аз такава – горделива и граблива,

дошла набързо утехата от мене ти да вземеш.

А после бавно времето да ме убива,

когато кротко в миг безследно ти изчезнеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борката Рибов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...