Не, не искам аз повторно да те срещна,
със безчувственно сърце от лед!
Не искам аз отново да посрещна,
поглед сиво-празен и объркан мироглед!
Не я искам любовта, в която
само тръни да бодат,
а след нея после всичко чезне свято
и само сенките остават да болят -
с остротата на дълбоки рани,
които бавно спират да кървят,
но със спомени във белезите трайни,
оставащи завинаги да те горят!
Уморих се аз от трепети фалшиви, разни
в плиткостта на лъжливи чувства тъй заразни!
Не те искам аз такава – горделива и граблива,
дошла набързо утехата от мене ти да вземеш.
А после бавно времето да ме убива,
когато кротко в миг безследно ти изчезнеш!
© Борката Рибов All rights reserved.