18 nov 2007, 5:50

Under the skin of the man who never dies...

  Poesía » Otra
863 0 4

Под кожата на човека, който никога не умира,

човекът, който винаги чуждата смърт съзира.

Този, който е загубил всичко щом се е родил,

този, който не желае да признае какъв е и какъв е бил!

Във вените му живот кипи,

живот, за който не е молил,

обречен е всичката смърт по земята да види,

наказан е за нещо, което никога не би сторил!

Под кожата на безсмъртния човек,

чиито живот продължава повече от век,

в чиито вени тече на земята живота,

той е просто човекът, обречен на вечна самота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...