18 nov 2007, 5:50

Under the skin of the man who never dies...

  Poesía » Otra
860 0 4

Под кожата на човека, който никога не умира,

човекът, който винаги чуждата смърт съзира.

Този, който е загубил всичко щом се е родил,

този, който не желае да признае какъв е и какъв е бил!

Във вените му живот кипи,

живот, за който не е молил,

обречен е всичката смърт по земята да види,

наказан е за нещо, което никога не би сторил!

Под кожата на безсмъртния човек,

чиито живот продължава повече от век,

в чиито вени тече на земята живота,

той е просто човекът, обречен на вечна самота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...