18.11.2007 г., 5:50

Under the skin of the man who never dies...

856 0 4

Под кожата на човека, който никога не умира,

човекът, който винаги чуждата смърт съзира.

Този, който е загубил всичко щом се е родил,

този, който не желае да признае какъв е и какъв е бил!

Във вените му живот кипи,

живот, за който не е молил,

обречен е всичката смърт по земята да види,

наказан е за нещо, което никога не би сторил!

Под кожата на безсмъртния човек,

чиито живот продължава повече от век,

в чиито вени тече на земята живота,

той е просто човекът, обречен на вечна самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...