2 may 2014, 21:19

Унес 

  Poesía » Del paisaje
349 0 0

Завъртя се
със зелените листа
в ефирен танц
мойта грейнала душа.

 

Питаш ме защо летя?
Синигерчета ме отнесоха,
задрямала върху един хамак,
и чуруликайки ме скриха
някъде из облачната необят.

 

Убедих все някак Слънцето
да позволи на своите деца
(колкото да им се мръщим)
да се разходят с нас на свобода.

 

Вятърът настройва музиката,
лъчите раждат светлина,
а хората,
пречистени,
танцуваме на сцената,
унесени в ритъма на Пролетта

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??