May 2, 2014, 9:19 PM

Унес

543 0 0

Завъртя се
със зелените листа
в ефирен танц
мойта грейнала душа.

 

Питаш ме защо летя?
Синигерчета ме отнесоха,
задрямала върху един хамак,
и чуруликайки ме скриха
някъде из облачната необят.

 

Убедих все някак Слънцето
да позволи на своите деца
(колкото да им се мръщим)
да се разходят с нас на свобода.

 

Вятърът настройва музиката,
лъчите раждат светлина,
а хората,
пречистени,
танцуваме на сцената,
унесени в ритъма на Пролетта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...