Унес

2 мая 2014 г., 21:19

Поэзия » Пейзажная

311 0 0

Завъртя се
със зелените листа
в ефирен танц
мойта грейнала душа.

Питаш ме защо летя?
Синигерчета ме отнесоха,
задрямала върху един хамак,
и чуруликайки ме скриха
някъде из облачната необят.

Убедих все някак Слънцето
да позволи на своите деца
(колкото да им се мръщим)
да се разходят с нас на свобода.

Вятърът настройва музиката,
лъчите раждат светлина,
а хората,
пречистени,
танцуваме на сцената,
унесени в ритъма на Пролетта