2.05.2014 г., 21:19

Унес

545 0 0

Завъртя се
със зелените листа
в ефирен танц
мойта грейнала душа.

 

Питаш ме защо летя?
Синигерчета ме отнесоха,
задрямала върху един хамак,
и чуруликайки ме скриха
някъде из облачната необят.

 

Убедих все някак Слънцето
да позволи на своите деца
(колкото да им се мръщим)
да се разходят с нас на свобода.

 

Вятърът настройва музиката,
лъчите раждат светлина,
а хората,
пречистени,
танцуваме на сцената,
унесени в ритъма на Пролетта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...