krasimirest (Красимир Тодоров)
50 36
24 may 2016, 9:50

Унижавахте ме всеки път 

  Poesía » Filosófica
790 0 4

Унижавахте  ме всеки път!
Казвахте ми, че за нищо аз не ставам..
Удряхте ме във сърцето не веднъж,
 а аз търпях  и силно се надявах....

 

Надявах се да дойде ден,
във който надалече да замина.
И всички да забравите за мен,
всеки взе това което имах.

 

Аз имах може би добро сърце.
Аз имах чувства и човещина.
Аз имах и душата на хлапе,
 чиста като май ката земя.

 

Един ден нещо в мен се случи,
прекършиха се чувствата добри 
сърцето  ми на хиляди патрчета счупихте. 
Но  без сърце няма  боли.

 

Вече добрината ми я няма,
изпари се като есенна роса,
а чувствата ми се превърнаха във слама,
която пламъкът на болката ще заличи...

25.12.2015.
23:56

© Красимир Тодоров Todos los derechos reservados

Независимо какво се случва в живота ни, никога не трябва да се оставяме, а да  направим нещо за да го променим, защото всичко зависи от нас самите!!!

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??