Унижавахте ме всеки път
Унижавахте ме всеки път!
Казвахте ми, че за нищо аз не ставам..
Удряхте ме във сърцето не веднъж,
а аз търпях и силно се надявах....
Надявах се да дойде ден,
във който надалече да замина.
И всички да забравите за мен,
всеки взе това което имах.
Аз имах може би добро сърце.
Аз имах чувства и човещина.
Аз имах и душата на хлапе,
чиста като май ката земя.
Един ден нещо в мен се случи,
прекършиха се чувствата добри
сърцето ми на хиляди патрчета счупихте.
Но без сърце няма боли.
Вече добрината ми я няма,
изпари се като есенна роса,
а чувствата ми се превърнаха във слама,
която пламъкът на болката ще заличи...
25.12.2015.
23:56
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Тодоров Все права защищены
