May 24, 2016, 9:50 AM

Унижавахте ме всеки път 

  Poetry » Phylosophy
836 0 4
Унижавахте ме всеки път!
Казвахте ми, че за нищо аз не ставам..
Удряхте ме във сърцето не веднъж,
а аз търпях и силно се надявах....
Надявах се да дойде ден,
във който надалече да замина.
И всички да забравите за мен,
всеки взе това което имах.
Аз имах може би добро сърце.
Аз имах чувства и човещина.
Аз имах и душата на хлапе,
чиста като май ката земя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тодоров All rights reserved.

Независимо какво се случва в живота ни, никога не трябва да се оставяме, а да  направим нещо за да го променим, защото всичко зависи от нас самите!!!

Random works
: ??:??