17 ago 2010, 8:01

Уникалните клишета

  Poesía » Otra
1.8K 0 21

 

Откакто Бог е сътворил небето,

над всички то „ту плаче”, ту „се смее”,

но всеки има свои си небета,

в които, всъщност, вярва и живее.

 

Откакто Бог е сътворил планети,

„Луната” е клише, което „грее” –

за нея пишат хиляди поети,

но всеки уникална песен пее!

 

Клишето „тишина” – бездънна яма,

безцветно състояние на ефира,

в която няма нищо, нищо няма,

поетът в нея цвят и звук намира!

 

А вятърът, политнал над морето,

все стари песни „свири на пиано”

и само уникалните поети

творението му правят уникално!

 

Клишетата са стари и банални!

Дали за тях си струва да се пише?

Поетите ги правят уникални,

тъй както уникално всеки „диша”!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тези клишета...
    И аз имах подобен порив преди време, даже ги издирвах - "гугъл-ясвах" най-често употребяваните клишета. Едно от тях "противоположностите се привличат" провокира стихото "Кърт и Птица", което пък тръгна по съвсем свой си път...
    Харесва ми твоя поглед - едно клише може да стане уникат, ако бъде поставено в уникален контекст.
  • ДА!
  • Много оргинално и интересно!!!
    Поздрави!!!
  • оригинално и много хубаво стихотворение...
    сърдечен поздрав, Ваня.
  • Въпросът за клишетата в поезията е изключително сериозен и се нуждае от задълбочено изследване. Поздравявам те за смелостта да го поставиш!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...