Уникалните клишета
Откакто Бог е сътворил небето,
над всички то „ту плаче”, ту „се смее”,
но всеки има свои си небета,
в които, всъщност, вярва и живее.
Откакто Бог е сътворил планети,
„Луната” е клише, което „грее” –
за нея пишат хиляди поети,
но всеки уникална песен пее!
Клишето „тишина” – бездънна яма,
безцветно състояние на ефира,
в която няма нищо, нищо няма,
поетът в нея цвят и звук намира!
А вятърът, политнал над морето,
все стари песни „свири на пиано”
и само уникалните поети
творението му правят уникално!
Клишетата са стари и банални!
Дали за тях си струва да се пише?
Поетите ги правят уникални,
тъй както уникално всеки „диша”!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
