17 авг. 2010 г., 08:01

Уникалните клишета

1.8K 0 21

 

Откакто Бог е сътворил небето,

над всички то „ту плаче”, ту „се смее”,

но всеки има свои си небета,

в които, всъщност, вярва и живее.

 

Откакто Бог е сътворил планети,

„Луната” е клише, което „грее” –

за нея пишат хиляди поети,

но всеки уникална песен пее!

 

Клишето „тишина” – бездънна яма,

безцветно състояние на ефира,

в която няма нищо, нищо няма,

поетът в нея цвят и звук намира!

 

А вятърът, политнал над морето,

все стари песни „свири на пиано”

и само уникалните поети

творението му правят уникално!

 

Клишетата са стари и банални!

Дали за тях си струва да се пише?

Поетите ги правят уникални,

тъй както уникално всеки „диша”!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тези клишета...
    И аз имах подобен порив преди време, даже ги издирвах - "гугъл-ясвах" най-често употребяваните клишета. Едно от тях "противоположностите се привличат" провокира стихото "Кърт и Птица", което пък тръгна по съвсем свой си път...
    Харесва ми твоя поглед - едно клише може да стане уникат, ако бъде поставено в уникален контекст.
  • ДА!
  • Много оргинално и интересно!!!
    Поздрави!!!
  • оригинално и много хубаво стихотворение...
    сърдечен поздрав, Ваня.
  • Въпросът за клишетата в поезията е изключително сериозен и се нуждае от задълбочено изследване. Поздравявам те за смелостта да го поставиш!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...