Уникалните клишета
Откакто Бог е сътворил небето,
над всички то „ту плаче”, ту „се смее”,
но всеки има свои си небета,
в които, всъщност, вярва и живее.
Откакто Бог е сътворил планети,
„Луната” е клише, което „грее” –
за нея пишат хиляди поети,
но всеки уникална песен пее!
Клишето „тишина” – бездънна яма,
безцветно състояние на ефира,
в която няма нищо, нищо няма,
поетът в нея цвят и звук намира!
А вятърът, политнал над морето,
все стари песни „свири на пиано”
и само уникалните поети
творението му правят уникално!
Клишетата са стари и банални!
Дали за тях си струва да се пише?
Поетите ги правят уникални,
тъй както уникално всеки „диша”!
© Ваня Иванова All rights reserved.
