12 feb 2008, 18:24

Унищожаваща любов

984 0 1

Игра, просто лъжа!

Измама и суета!

Болката се просмуква в душата,

а любовта напуска Земята!

 

Отива си бавно споменът за теб,

умира и силата със залеза във мен!

Смърт. Нима това е краят?

Край?! Нима сега съм в рая?

 

Животът напуска моето сърце.

Дали е още мое? Не!

Загубих го. Не помниш ли? Кажи!

Отиде си и него ми отне с лъжи.

 

Тъмно е. Очите ми?

Погубих ги във теб!

Сълзите нежно капят

и погубват твоя ден!

 

Страх ме е!

А теб, дали?

От болката кървя!

Но ще измина този път, нали?

 

Ужасът попива във телата.

"Липсваш ми" - напомня пак луната.

Странно как от любовта боли!

Страшно? Но забравих те, помни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лия Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ''Странно как от любовта боли!

    Страшно? Но забравих те, помни!''Времето лекува всяка рана!Бъди сигурна...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...