Игра, просто лъжа!

Измама и суета!

Болката се просмуква в душата,

а любовта напуска Земята!

Отива си бавно споменът за теб,

умира и силата със залеза във мен!

Смърт. Нима това е краят?

Край?! Нима сега съм в рая?

Животът напуска моето сърце.

Дали е още мое? Не!

Загубих го. Не помниш ли? Кажи!

Отиде си и него ми отне с лъжи.

Тъмно е. Очите ми?

Погубих ги във теб!

Сълзите нежно капят

и погубват твоя ден!

Страх ме е!

А теб, дали?

От болката кървя!

Но ще измина този път, нали?

Ужасът попива във телата.

"Липсваш ми" - напомня пак луната.

Странно как от любовта боли!

Страшно? Но забравих те, помни!