Унищожаваща любов
Игра, просто лъжа!
Измама и суета!
Болката се просмуква в душата,
а любовта напуска Земята!
Отива си бавно споменът за теб,
умира и силата със залеза във мен!
Смърт. Нима това е краят?
Край?! Нима сега съм в рая?
Животът напуска моето сърце.
Дали е още мое? Не!
Загубих го. Не помниш ли? Кажи!
Отиде си и него ми отне с лъжи.
Тъмно е. Очите ми?
Погубих ги във теб!
Сълзите нежно капят
и погубват твоя ден!
Страх ме е!
А теб, дали?
От болката кървя!
Но ще измина този път, нали?
Ужасът попива във телата.
"Липсваш ми" - напомня пак луната.
Странно как от любовта боли!
Страшно? Но забравих те, помни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лия Василева Всички права запазени
