Feb 12, 2008, 6:24 PM

Унищожаваща любов

  Poetry » Love
981 0 1

Игра, просто лъжа!

Измама и суета!

Болката се просмуква в душата,

а любовта напуска Земята!

 

Отива си бавно споменът за теб,

умира и силата със залеза във мен!

Смърт. Нима това е краят?

Край?! Нима сега съм в рая?

 

Животът напуска моето сърце.

Дали е още мое? Не!

Загубих го. Не помниш ли? Кажи!

Отиде си и него ми отне с лъжи.

 

Тъмно е. Очите ми?

Погубих ги във теб!

Сълзите нежно капят

и погубват твоя ден!

 

Страх ме е!

А теб, дали?

От болката кървя!

Но ще измина този път, нали?

 

Ужасът попива във телата.

"Липсваш ми" - напомня пак луната.

Странно как от любовта боли!

Страшно? Но забравих те, помни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лия Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ''Странно как от любовта боли!

    Страшно? Но забравих те, помни!''Времето лекува всяка рана!Бъди сигурна...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...