21 may 2008, 8:36

Унисон

677 0 10
Прозирам в теб чрез слово многолико...
То сплита се едно във друго с тътен
и безпорядъчно красиво е
със своята безкрайно нежна тъкан...
Тя слива се във мене амалгамно
и се натрупва със изваждане...
Аз чезна в нея моногамно,
товарът ми полекичка олеква...
В калъп не ща да се побирам,
перото до баналност да насилям...
В живота с теб и с вкус надничам
незакована... в лист хартия.








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В живота с теб и с вкус надничам...

    Не се побираш в никакви калъпи, браво, Мариолче!!!
    С обич!!!
  • В калъп не ща да се побирам,
    перото до баналност да насилям...
    В живота с теб и с вкус надничам
    незакована... в лист хартия.

    прекрасно,Мариола!!!!
    поздрави от вълчан!
  • "В живота с теб и с вкус надничам
    незакована... в лист хартия."

    Заковаващо!
  • Оригинално и красиво!
    Поздрави!
  • Невероятен финал! Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...